Автор Тема: Отглеждане на фазани във ферми  (Прочетена 1500 пъти)

Неактивен tanju_mm

  • Специалист
  • ***
  • Публикации: 119
  • Karma: +0/-0
Отглеждане на фазани във ферми
« -: Ср 23 Януари, 2013, 00:37:14 »
Фазаните са развъждани още от древните гърци и римляните заради красивото им   оперение и вкусното месо.
Те спадат към кокошевите птици (Разред Galliformes), Сем.Фазанови  (Phasianidae)
, род Ловни фазани (Phasianus) и имат обширен ареал на разпространение – от Японските острови  до Балканския полуостров. Срещат се около 40 различни екологични раси  (подвидове). Почти всички са ловни видове, поради което много автори ги обобщават като група на ловните фазани. Това е твърде условно, тъй като редица от останалите видове (групата на декоративните фазани) в родината си са също ловни видове.Повечето фазани от тази група в Европа се срещат само в зоопарковете. Представителите на род Phasianus не са изолирани генетически. Те се кръстосват свободно не само в производствени стопанства, но и в природата. Получените хибриди са с неустойчиви белези. Тяхното разпадане и селекция в природата се извършва под въздействие на природните особености и условия. Така в новите местообитания се формират географски раси, близки до една от изходните раси и то до тази, която има най – добри адаптивни качества към конкретните условия на средата. В много местообитания в Европа поради непрекъснато разселване и на трите подвида се е  формирала хибридната форма , която е приета да се нарича  - ловен фазан (Jagd Fasan).У нас в природата фазаните също не са расово чисти, но особено в Южна България белезите на Колхидския фазан преобладават значително.
   Фазана, като един от най-подходящите видове отглеждани изкуствено по всички
 континенти се отглежда фермерно и в нашата страна.
 От ловно-стопанско гледище, най-важно значение за нашата страна имат следните
 подвидове фазани:

Колхидски фазан ( Phasianus colchicus colchicus ),често наричан “Кавказки” е
разпространен на изток от Черно море – в Задкавказието ( Грузия – Колхида и
           Азърбейджан ) и в Югоизточна Европа – Тракийската низина. От фазаните
           разпространени у нас , само този вид има естествен произход. Обитава равнинните
           райони на южна България, Тракийската низина и крайбрежието на Черно море.
Монголски фазан (Phasianus colchicus mongolicus ),наречен неправилно
          “монголски”, произхожда от района на Семиречието в Югоизточен Казахстан /
           затова е известен още като Семиреченски фазан /. У нас е внесен от Италия през
           1963 година и аклиматизиран в Северна България и високите полета на  Централна
           Западна България.
Корейски фазан ( Phasianus colchicus Karpowi ), внесен от Корея през 1974 година
           се развъжда и разселва само във фазаново стопанство с.Хотанца, което се намира
           между Русе и Разград  в Северна България.
Кралски фазан  ( Syrmaticus recversi ), внесен у нас от Чехия през 1985 година, 
 ограничено се развъжда и разселва в Югоизточна България.
В България  обект на фермерно развъждане и отглеждане са различни ловни птици.
 Основно това са фазаните, пътпъдъците /те са прелетни птици и поне за сега у нас
не се отглеждат ферменно с изключение на японския, който се отглежда за яйца/,
кеклиците, яребиците, дивите патици и по-малко други видове птици. Фермерното развъждане на ловни птици в България съществува доста отдавна, особено по отношение интензивното отглеждане и развъждане на различни видове фазани.
В сравнение с другите ловни птици фазаните се оказват най-пластични за интензивно развъждане.
         Фазаните както и другите ловни птици се развъждат в три направления:
                    -   за промишлено производство на месо;
                   -   за спортни цели (ловен спорт);
                     - за поддържане на екоравновесието
                         – разселване в райони, където са рязко  намалели.
Някои от видовете фазани, златен, диамантен и др., се развъждат и като  декоративни птици.
              От икономическа гледна точка, основно значение за успеха в птицевъдството, в това число и за  ловните птици, които са обект на фермерно развъждане, както и за получаването на екологично чиста продукция, свободна от остатъчни и вредни за здравето на хората вещества, има правилното съчетание между избор на подходящ генетичен материал, подходящо хранене, технология, както и системното прилагане на ефективни профилактични и имунопрофилактични програми, които са част от технологията на  отглеждането на тези птици.
        В съвременните профилактични схеми   все по-голямо участие вече намират и  пробиотиците. Практическото доказване обаче на пробиотичния ефект е дълъг процес, който се осъществява въз основа на комплексна биологична оценка и  статистическа достоверност на резултатите от продължителни наблюдения, с отчитане на заболеваемостта.
              Фазаните са полигамни птици. В природата мъжките избират някое високо място в своята територия и започват да токуват, като привличат 4-6 фазанки, които се заемат да правят гнезда. Фазанките правят своите гнезда под храстите, трънките слоговете, често на неподходящи места. Гнездото представлява ямичка, дълбока 3-5 см. и широка до 15 см. Застилат ги със суха трева и малко перушина. Възможно е някои млади носачки да снесат яйцата си направо на земята. Установено е, че изборът на мястото и начинът на приготвяне на гнездото е видов белег.
            Носачките пронасят в зависимост от климатичните особености на района от края на април до началото на май. Интензивното снасяне започва от средата на май и продължава един месец. Фазанките в естествената си среда снасят от 8 до 18 яйца с маса 28-36 г., средно 32 г.
            При изкуствено отглеждане от една носачка се получават от 45 до 60 яйца.
           Яйцата се люпят за 23-25 дни, средно за 24 дни.Малките фазанчета растат бързо. На  2-седмична възраст достигат 350-390 г. ако се хранят добре. Опитват се да летят и да се катерят по ниските клонки. Укрепват добре едва след 45-дневна възраст. Фазаните живеят до 8-10 години.
           Сградите за отглеждане на фазани могат  да бъдат масивни (от тухли) или от дъски, бетонни или етернитови панели и др. Най-често те представляват навес, заграден от трите страни, свързан с волиера. Волиерата се загражда с телена мрежа на височина 2-2,5 м,като горният и край е леко завит навътре. Отворите на телената мрежа на височина от земята до 1м. са 2 х 2 см. а нагоре – 4 х 4 см. По този начин стадото се защитава от хищници и други вредители. Волиерата се покрива отгоре с телена мрежа, разположена върху железобетонни или дървени стълбове, подредени на разстояние 4-6 м. един от друг и 5 м. между редовете. Основата на постройката трябва да бъде от бетон на дълбочина в земята до 80 см., за да не могат да минават под нея плъхове, мишки, порове, невестулки, лисици и др. Желателно е също оградата да бъде разположена върху бетонна основа на същата дълбочина или мрежата на оградата да бъде в земята 30-40 см. с обърнати на вън краища. Някои фазановъди предпочитат покривната мрежа да бъде от въже от изкуствено влакно, особено когато се отглеждат по-буйни породи, които при уплаха излитат вертикално и може да се наранят.
При неблагоприятно време фазаните се подслоняват под навесите.

През размножителния период фазаните се настаняват в т. нар. клетки за снасяне на яйца. За едно семейство (1 фазан и 4-6 женски ) е необходимо 20-30 м2 площ или от 4 х 4 до 5 х 6 м. Част от волиерата се покрива плътно с пластмасов покрив, който предпазва от силни дъждове и слънце.
Мъжките птици са твърде агресивни, дразнят се и се кълват през мрежата на съседните волиери. Затова волиерите се преграждат допълнително с плътна, непрозрачна преграда ( пластмаса, ламарина, фазер и др.) на височина от пода 45-50 см. За справяне с агресията и канибализма се прибягва и до поставяне на „носни халки” или „очила” на агресорите. В краен случай се прилага и дебакация (изрязване  до една трета от върха на горната човка) на агресивните птици.

Фазанът е всеядна, подвижна птица, търсеща храната си в природата. Неговата основна храна е от растителен и животински произход, чието съотношение се променя в зависимост от природните условия и от годишния сезон.  В природата фазана се храни  с различни семена от полски и горски треви, житни култури, с дребни плодове и техните семена и костилки (които използват като гастролити вместо камъчета), с листа, стъбла и грудки от най-различни растения. При дебела снежна покривка се задоволява и с по-крехки клонки от някои широколистни видове дървета. Унищожава много вредители по селскостопанските култури – ларви, какавиди, гъсеници, бръмбари, пеперуди, както и колорадския бръмбар и цвекловия хоботник. Не пропуска полските мишки и някои дребни влечуги.
В съвременните фазанови стопанства фазанчетата  се  отглеждат с комбинирани фуражи с различно съдържание на енергия и хранителни вещества в зависимост от потребностите им през различните възрастови периоди.  В най-млада възраст те се отглеждат в кафезни батерии, след което се доотглеждат първоначално в птичарници с дворове, а после във волиери или направо във волиери. Кафезните батерии са многоетажни. В една клетка с размери 300 х 100 х 35 см. може да се настанят 80-90 птици до 2-седмична възраст. При по едрите видове може да се наложи птиците да се разреждат по време на растежа им. Краката на малките фазанчета може да се наранят от телената мрежа на пода, която е с размери на отворите от 6 х 6 до 12 х 12 мм. През първите четири дни подът се застила с няколко пласта хартия, брезент или зебло, като всеки ден се отстранява един пласт.
Температурата в кафезната батерия се поддържа, както е посочено в таблицата:

                    Температурен режим при отглеждане на фазани

Възраст (дни)   Температура  о С
     1-3                         32
      4                         31
      5                         30
      6                         29
      7                        28-27
    8-14                        26-25
   15-17                         24-22
   18-21                        22-20
 след 21                        18-20

          След втората седмица групата се прехвърля в затворени птичарници с дворчета за разходка и паша. Те не се отопляват, но температурата не трябва да спада под 18-20 оС.
Подовото отглеждане може да бъде върху дебела постеля или върху пластмасови скари. Отоплението е с „изкуствени майки”, пещи, лъчисто или друг вид според възможностите. Подът се застила с дебел пласт чиста слама, люспи от слънчоглед, талаш. При подовото отглеждане температурата в помещението през деня, когато групата е в движение, се поддържа около 28 оС, а през нощта, когато спят - 32 оС. След това температурата се понижава постепенно, както при клетъчното отглеждане, в в зависимост от поведението на стадото.
         Първоначално на 1м2 от подовата площ под „изкуствените майки” се настаняват 25-30 фазанчета, а през втората седмица – 15-20. След четвъртия ден при слънчево време те се пускат на разходка на двора за 30 минути, след това за 1, 2, 3 и повече часа. Обикновено след 3, а при лошо време след навършване на 4-седмична възраст се преместват във волиерите. Разселването на фазаните предназначени за отстрел трябва да стане не по-късно от 2- месечна възраст за да се избегне одомашняването им.
        От фазана се получава висококачествено месо, като месото на гърдите се характеризира с бледорозов цвят, а на бута е тъмночервено. Консистенцията на мускулатурата е плътно еластична. Мускулните влакна са много нежни и тънки и между тях не се отлагат мазнини. В бедрената мускулатура се констатира по-високо съдържание на сухожилия и фасции в сравнение с месото от гърдите. Мазнините имат жълт цвят и са с мажеща се консистенция. Те се отлагат главно под кожата и в коремната кухина.
По биохимични показатели месото на фазаните отговаря на всички изисквания за прясно птиче месо. Полученият булльон при варене е бистър и се характеризира със специфичен приятен вкус и аромат. В състава на месото от фазани се съдържа високо количество пълноценни белтъчини, което определя високата му биологична пълноценност. То е бедно на мазнини, което съвпада със съвременното предпочитание на консуматора към нетлъстото  месо. (табл.1)
Данни от наши експерименти / фотуси 1 и 2/ при участие на пробиотици сочат промяна на оперението при мъжки и женски фазанчета.  Окомерната оценка, макар и субективна  показва най-добро оперение  и при двата пола  при  групата получавала с водата пробиотика Laktina. Вероятно усиления протеинов  синтез при тази  група е повлиял положително. При добавката  OVOCAP изпитвана при фазани Тюфекчиев получава  по-добро оперение при опитните фазани.
Установените от нас различия по отношение на оперението предполагат продължение и задълбочаване на изследванията в тази насока за потвърждаване на получените резултати.
Фиг.1 и 2                           
Мъжки и женски фазан от вида Колхидски фазан (Phasianus colchicus colchicus) на 90 дневна възраст.Контролна група. / 90 days old  mail and female pheasants (Phasianus colchicus colchicus), control group
Фиг.3 и 4               
Мъжки и женски фазан от вида Колхидски фазан (Phasianus colchicus colchicus) на 90 дневна възраст.Опитна група II. / 90 days old  mail and female pheasants (Phasianus colchicus colchicus), experimental group II
Освен това ние установихме при еднакви условия на отглеждане (спазване на технологичните параметри)  по-висок прираст при  групата получавала    пробиотика Laktina® спрямо контролната група, по-силно изразено през гроуения период.
Оползотворяването на фуража, респективно на енергията и хранителните вещества през гроуерния период при групата получавала  пробиотика Laktina® следва тенденциите наблюдавани при тегловното развитие и прирастта.
Установеното по-доброто оперение при опитната група получавала  пробиотика спрямо контролната група ни дава основание да предположим, че пробиотика Laktina® подобрява  и екстериора на ловни птици отглеждани интензивно.
                                                                                                      Гл.ас. д-р Т. Мехмедов
                                                                                                      Доц. д-р З. Шиндарска
                                                                                                       ВМФ, ЛТУ, София

Forum - Bulgarian pigeons selection

Отглеждане на фазани във ферми
« -: Ср 23 Януари, 2013, 00:37:14 »

Неактивен tanju_mm

  • Специалист
  • ***
  • Публикации: 119
  • Karma: +0/-0
Re: Отглеждане на фазани във ферми
« Отговор #1 -: Ср 23 Януари, 2013, 00:41:31 »
Още снимки към статията:

Неактивен tanju_mm

  • Специалист
  • ***
  • Публикации: 119
  • Karma: +0/-0
Re: Отглеждане на фазани във ферми
« Отговор #2 -: Ср 23 Януари, 2013, 00:43:24 »
И още снимки към статията: