Автор Тема: Плевенският гълъб е стара българска порода  (Прочетена 1220 пъти)

Неактивен skorpiona88

  • Нов
  • *
  • Публикации: 2
  • Karma: +0/-0
Стандарт На Плевенски Гълъб


Плевенският гълъб е стара българска порода, саздадена чрез естествена селекция от подобни  породи късоклюни преметачи, преди  повече от триста години в Плевен и Плевенски регион. Днес се отглежда в Плевенски, Кюстендилски, Пернешки, Силистренски, Варненски, Бургаски, Търновски, Ловешки, Добрички, Благоевградски, Петрички,Ямболски, Сливенски и др. региони.
  ОТЛИЧИТЕЛНИ БЕЛЕЗИ: Причислява се към средните породи, но се намира в края на долната им граница. Главното с което гълъбът  се отличава от другите късоклюни преметачи са, красива фигура с много къси крака, крила отпуснати под вирнатата стегната опашка, които опират в земята и красивата обла глава с къс дебел клюн, бели големи очни кръгове с бели искрящи очи и прилепнал заден качул при качулатите екземпляпи. Разликите в едрината на тялото при мъжките и женските екземпляри е незначителна - женските птици са по-дребни и по-нежни. Гълъбът се  отглежда в две разновидности: без качулка или с една задна качулка.Едноцветен- основни цветове са черен, червен (алест), жълт (пат), маслен (текирест),  има и някои междинни като бърен и кара алест с по-светли или по-тъмни нюанси в задната част на тялото-башове, търта и опашка.
        ТЯЛО-Средно по големина,капковидно стегнато с широки гърди като дължината му е около средната.Мерена от гърдите до края на опашката, тя е около 25-30 см. Положениео на тялото е леко изпъчено с  извивка в горния край на врата,към гърба и в кондиция гледано от страни с опашката трябва да образува ъгъл.Около 50 гпадуса.
        ГЛАВА-Обла с потпряно на пред чело,спрямо основата на  човката, като широчината на челото , височината на челото и дължината на главата са в равни съотношения, а най-високата точка е над очите. В задната част на главата на качулатите екземпляри се намира двустранен симетричен качул от (ухо до ухо),стегнат, почти прелепнал до главата с два симетрични центара (борми)които са центрирани около областа на ушите .Гривата под качулката да бъде къса и стегнато прилепнала кум вратъ. Перцата на качулката небива да се показват над главатаи да старчат надоло или в страни.
       ОЧИ-Перлени. Големи, леко изпъкнали, ярко контрастриращи с бели ириси и понякога с бели искрящи точки в зениците (звезди).Малки зеници. Намират се в предната част на главата.
       ОКОЛООЧИЕ- Силно изразено,широко отворено навън заоблено спрямо главата, с бял до светловосъчен цвят.Околоочните  пръстени са два или три слабо изразени. При по възрастните екземпляри по периферията е леко набръчкано, гледано в профил покриващо ноздрите.
       КЛЮН-Масивен в основата си широко захванат в най-долната част на главата, широк почти колкото дължината, бял на цвят много къс,до 10мм.сочещ надоло към гардите, линията на човката да минава през центъра на окото.При някой черни и текирести екземпляри се допуска леко посивяване до ноздрите.Характерна черта е наличието на крив език (закривяване на върха на езика, като топче) – при повечето екземпляри.   
       НОЗДРИ-Добре покриващи клюна, бяло напрашени,при някой мъжки леко релефни, като при черните и текирестите екземпляри се допуска леко посивяване в основата към клюна.
       ВРАТ-Със средна дължина, заоблен симетричен с ширината на гърдите и полу извит към гарба в горния край.При някой екземпляри леко трепка.
       ГЪРДИ-Широки отворени,закръглени, симетрично заоблени изпъкнали леко изпъчени.
       КРИЛА-Отпуснати спрямо тялото, дължината им достига почти до края на опашката, но висят под нея като допират земята, леко крастосваики се в края при някои екземпляри.
        ОПАШКА-Вирната над средата на врата, периферията и не трябва да стои по-ниско от           раменната част, имаща масивна връзка с трупа. Тя е доста широка със своите 14-18 пера и широчината трябва да е малко по-голяма от тази на гърдите ,да има шпакловидна форма. Перата и са равнозастъпани, стегнато подредени, и от основата към края на опашката се разширяват.Характерна и много отличителна черта за породата е липсата на маслената  жлеза  на търтата.При някой екземпляри има наличие на чаталеста (двойна-сцепена перка).Това е също отличителна черта на породата.При оценка се приема за едно перо.
      КРАКА-Много къси с малки нежни пръсти, не оперени, червени на цвят с бели нокти, поставени в условния центар на тялото.
      ОПЕРЕНИЕ-Едноцветно.То е гладко прилепнало с преливащ се характерен нюансиращ блясък на глава,врат и гърди.По силно изразено при по тъмните цветове (черен, червен и т.н.) Основни цветове са черен, червен (алест),жълт (пат),маслен (текирест).Има инякой междинни  като караалест, бърен – с по-светли или по-тъмни нюанси по търта, опашка, башове.
        ОЦЕНКА –Започва от пълен брой 100 точки,като се приспадат наказателни точки за големи грешки от 3 до 5 н.т., за малки до 2 н.т. за всеки недостатък на всеки елемент то оценителния   лист.       
       ГОЛЕМИ ГРЕШКИ-Обща несиметричност на тялото, червен,тъмен,мътен ирис, неизразен околоочен пръстен(свит навътре), продалговата и равна глава (чукнато), растояние между околоочието и клюна (щипнато или муцуна), тънък клюн, прав клюн спрямо челото, несиметричен далбок качул под ушните отвори, високи груби крака- поставени неправилно , тясна и къса опашка държана под или с линията на кръста, недопустимо е държане на крилата над опашката , наличие на бели пера по опашката, башовете на крилата.
      МАЛКИ ГРЕШКИ-Не еднаква окраска на всички части на тялото( караалест,бърен), малък околоочен пръстен, скоклеста фигура, много грубо релефно  околоочие, клюн продължаващ линията на главата, леко посивяване на човка и гъби при черни и текирести екземпляри,  тесни гърди,къс врат,чаталеста перка.
     ЗАКЛЮЧЕНИЕ-Плевенският гълъб е спицифичен късоклюн гълъб и се налага малките да бъдат отглеждани от други по-дългоклюни гълъби. Гълъбът е агресивен, жив тип и развъждането му съвместно с други раси е трудно. Бил е с добри летателни качества и е необходимо тези качества да бъдат възстановени за да се запази породата от физическо отслабване и нарошение в екстериора, което се явява в последствие от отглеждането във волиери.
      ПРЪСТЕН-7 мм. На десния крак,с цифрите нагоре, картонче с номер и клубна принадлежност.


 Настоящият стандарт на Плевенския (Местен) Гълъб е взаимстван от стандарта изработен и утвърден на проведената дружествена конференция, състояла се на 13.02.1986г. в клуб "ЧАЙКА" гр.Плевен.Допълнен и преработен от клуба на Плевенския гълъб гр. Плевен  15.08. 2011год.                                                                                     
   Обобщил е редактирал Честари Бунев




   

Forum - Bulgarian pigeons selection