Автор Тема: Зайцевъдство  (Прочетена 12968 пъти)

ophidia

  • Гост
Зайцевъдство
« -: Ср 23 Август, 2006, 13:42:52 »
Зайцевъдството- хоби или бизнес

Зайцевъдството у нас е било добре развито и дори България е изнасяла месо и заешка вълна за страните от Европа. По времето на социализма се наблюдава бурно развитие на този отрасъл по съветски модел. По-късно обаче отрасълът запада, а в последните години  зайцевъдството има любителски характер.

 Малцина са хората, които могат да кажат, че отглеждането на  зайци за тях е  чисто хоби. Притиснати от тежката икономическа ситуация в страната, много стопани отглеждат зайци за задоволяване потребностите от месо на домакинствата си. Много от тях си задават въпроса дали не може да се печели от заешко месо. Има ли предпоставки за това? За всички, които се интересуват можем с радост да кажем, че такива предпоставки вече са налице:

На първо място това е увеличеното пазарно търсене - след като в ЕС бяха регистрирани случаи на "луда крава", консумацията на говеждо месо рязко намаля, значително се увеличи търсенето на други видове меса, включително и на заешкото. Страните от Западна Европа търсят допълнителни възможности за снабдяване със здравословни храни, а това дава шанс и на България, известна със съхранената си природа. Създадената само преди две години Национална асоциация на зайцевъдите бързо се разрастна и вече има регионални сдружения в цялата страна.

Сериозна предпоставка за развитие на зайцевъдството у нас е наличието на специализирана кланица в село  Гулянци, Плевенско, като изкупните цени се движат между 2.50 - 2.80 лв. В момента кланицата работи за вътрешния пазар и има готовност да работи и за износ, но поради липсата на суровина, не работи с пълен капацитет. Направените пазарни анализи показват, че в следващите няколко години търсенето на заешко месо ще нараства, а Германия вероятно ще бъде един от основните ни клиенти.

Засега отглежданите у нас зайци не могат да отговорят на потребностите на българския пазар и търсенето на заешко месо е по-голямо от предлагането.

Не на последно място трябва да се посочат и изключително добрите качества на заешкото месо, което го прави предпочитано на трапезата на хората – месо с  малко мазнини и нисък процент кости.

Производството на заешко месо е атрактивно не само заради голямото му търсена на международния пазар, за­ради болестите по другите животни опасни за човека, а и поради биологич­ните особености на домашния заек:

- голяма плодовитост - 8 озайчвания по 7 отбити;

- къса бременност - 28-30 дни;

- месодайна скорозрелост - 13 седмици;

- бърз растеж - за 3 месеца -  3 кг:

- добро оползотворяване на фуражите - 3 кг за 1 кг прираст,

- фуража е с по-ниска цена - заради по-ниското му съдържание на суров протеин - от 15 до 16 % /за сравнение в дажбата на пилета е 22 %/.Друго предимство на отглеждането на зайци са по-малките капиталовло­жения за изграждане на помещения, за снабдяване с необходимото оборудване, фураж и закупуване на разплодни мъжки и женски зайци, в сравнение с другите животновъдства.

Forum - Bulgarian pigeons selection

Зайцевъдство
« -: Ср 23 Август, 2006, 13:42:52 »

ophidia

  • Гост
Зайцевъдство
« Отговор #1 -: Вт 12 Септември, 2006, 17:58:43 »
Зайцевъдство



Зайцевъдството в нашата страна е сравнително нов клон от животновъдството. Домашни зайци у нас започват да се отглеждат едва след Освобождението, затова и опитът и традициите ни в това отношение не са така богати.

Биологичните особености на зайците (скорозрелост, многоплодие, кратка бременност, висока интензивност на разтеж в млада възраст и др.) ги правят особено изгодни за производството на месо.
Зайците са най-скорозрелите селскостопански бозайници. Животните от едрите породи, които се смятат за най-къснозрели, може да бъдат излползвани за разплод на 8-10 месечна възраст, средно едрите - на 6-8 месеца, а по-дребните -специализирани за производството на месо, на 4,5 - 5 месечна възраст.

Извънредно късата им бременност, продължаваща до 30 дни, дава възможност при добра организация да бъдат получени няколко озайчвания за година. Многоплодието при зайците повишава още повече тяхната маслодайност. При едно озайчване зайкинята ражда 6-8 и много повече (12-14) зайчета. У нас най-висока плодовитост е показала зайкиня от породата Бял новозеландски заек във фермата на Х. Христов от с. Долище, Варненска област. При едно озайчване тяе родила 21 зайчета!  :shock:

По интензивността, с която растат в млада възраст, зайците нямат равни на себе си между селскостопанските бозайници. На 6-ия ден след раждането те удвояват масата си, на едномесечна възраст това увеличение достига 10-13 пъти, а на 60-дневна възраст то е 26-28 пъти в сравнение с телесната им маса при раждането.

От една зайкиня може да се добият за една година 30-40 зайчета и да се получат 65-70 кг месо!

Месо:
Месото на домашния заек се отличава от месото на другите селскостопански животни. То е нежно, с дребнозарнеста мека консистенция, бледорозово и се отнася към т.нар. бели меса. Съдържанието на мазнини в трупа на възрастния заек зависи от степента на угоеност и варира от 6-8 до 20%, а на белтъчните в-ва е от 18 до 22-23%. Месето на домашния заек се отличава от месото на на другите животни по високото съдържание на пълноценни белтъци и по-нискто съдържание на непълноценни съединителнотъканни белтъци. Високото съдържание на белтъци и лесната им усвоимост (до 90%) от човешкия организъм правят заешкото месо полезно за деца и възрастни.
Диетичните му качества се обуславят до голяма степен от ниското съдържание на холестерин и високото съдържание на лецитин. От кокошето месо то съдържа 2,7 пъти, а от телешкото 2,4 пъти по-малко холестерин.

Сега най-големи прозиводители на заешко месо са ОНД, на които принадежи 24% от световното прозиводство, Фразнция, която дава 18%, Италия - 16%, Испания - 12%. Останалите страни в Европа прозивеждат 15% и другите страни в света - 15%.
От Източноевропейските страни успешно се развиват промишлено производтсво на заешко месо ОНД и Унгария. Почти във всички останали страни по-голяма част от заешкото месо се произвежда в частни стопанства и служи за самозадоволяване.

Кожи:


Кожите са вторият по значение продукт, който се получава от зайците.
Кожухарските изделия, получени тях са леки, топли и красиви. Голямата и равномерната гъстота на космената покривка и нежността на косъма са основните фактори, определящи високите топлоизолационни качества на кожите.
Кожите, получени от зайците от породата бял великан, чинчила, виенски син заек, рексови зайци и др. в повечето случай се обрабоват в естествения им цвят, без да се боядистват. Във фината кожухарска промишленост голяма част от заешките кожи се използват за имитация на ценни дивечови кожи (леопард, бобър, златка и др.)
Производството на заешки кожи в света е голямо - достига 60, а през отделни години и до 75% от общия добив на кожи в света.

Вълна:
Вълната е третия по вид продукт, който се получава от зайците. Заешката вълна се отличава с голяма си нежност, лекота и отлични топлоизолационни и предилни качества.
Вълната се получава от зайци от породите, специализирани за производство ан вълна - Ангорски, Бял пухов, Мичуриснки заек и др. Вълната се снема, когато достигне дължина 5- см, а по някой ново технологии 3 см.
Обработва се фабрично и ръчно. При машинна обработка от 1 кг вълна може да се получи тънка прежда, от която да се изтъче 2,5 кв. м тъкан с тежина не повече от 900 г. Най-доброкачествени са тъканите и трикотажът, изработени от смес от заешка и овча вълна, в която заешката участва с 15-20%. Високо се цени бялата вълна, тъй като може да се боядисва във всички цветове и има естествен блясък.


Вълна от бял ангорски заек

Дълги години най-голямо количество заешка вълна се произвеждаше във Франция, Англия, Италия и СССР. Сега световното производство на вълна достига 5100 - 5500 т годишно. Най-голям производител на заешка вълна е Китай (поздрав за Бате Далайчо), който дава годишно около 4500 т, след него се нареждат Унгария, с годишно производство 50 т, Франция и Германия.
По-малки количества се произвеждат в Англия, Испания, Швейцария, Полша и Белгия.
Напоследък търсенето на заешка вълна и прежда се увеличи.
Главните потребители са Япония, САЩ и Германия.

У нас броят на ангорските зайци преди Втората световна война е бил доста голям. За това говори и факта, че през 1937 г. е била изнесена за Англия и Франция 21 081,6 кг заешка вълна.

Други суровини:
Отпадъците, получени при клането на зайци - уши, крака и негодните за обработка кожи се използват за производството на клей и желатин. Червата служат за изработване на струни на музикални инструменти, а стомахчетата на младите зайци - за получаване на сирищна мая.

Тор:
Торът на зайците по химически състав се различава от тора на другите селскостопански животни - има по-високо съдържание на сухо в-во - средно 68,6% (пресният тор -50,6 %, сухия - 87 до 88 %), богат е с азот (1,4 %), сярна киселина (1,8 %) и други елементи, съдържа разлагащи се в земята органични вещества, макроелементи, микроорганизми и вода.
Заешкият тор се използва успешно в зеленчукопроизводството, в цветарството и при производство на ягоди.
Особено добри резултати се получават, когато се използва в течно състояние при хризантемите.

Зайците имат изключително голямо значение и като лабораторни животни. Голям брой зайци се използват широко в медицината и биологическата промишленост за изработване на различни биопрепарати, серуми и ваксини.

Доклад по география; Ophidia
"Зайцевъдство и дивечовъдство" - И. Дамянова и И. Григоров, София 1992

Инфо: http://pmgmontana.com/zoology/viewtopic.php?t=710